Часовникът остарял и уморен
на студената стена тиктака закачен.
Сърце туптящо стрелка се мъчи да догони...

Отминават минути,часове...
За миг си тук,а после те няма,
неизречени слова,не изпълнени дела...

Отминават дни и месеци...
Вчера беше лято,а днес е есен.
Дочуваш отдавна забравена песен...

Отминават години,след години...
Усещаш,че ставаш все по-уморен,
постепенно,неусетно умира всичко в мен...

Цял живот си мислиш,че бягаш...
С времето безсмислено се надпреварваш.
Изгубена борба ти водиш,
но вярваш, че ще победиш...

С ръка изстрадала на бастуна се подпираш...
В пътеката прашна се взираш,
мъгливи спомени в съзнанието си раждаш...

Толкова мигове пропуснати...,
толкова възможности пропилени...,
толкова мечти събирани...нереализирани...

Стоиш пред прашната пътека...
Сълза със спомените се размива.
Зад теб часовника секунди отброява,
сърце умиращо все още бяга...