Морето е като косите ти
и пясъкът се сипе нежно
по гладкото ти тяло.
Докосвам с длан солените вълни
на бисерни сълзи
и галя спомена
от нежните ти очертания.
Обичам те!
От бурята на любовта си
разбивах се в брега
на пръски самота
и стичах се студено
под синия ти поглед,
за да се влея сред света
на сълзите, солени по дланта,
а нежността ми се разля по пясъка
на неизвестен плаж.
Ти си вълна, полегнала
сред скута на чужди брегове.
Някъде там,
забравен и сам
е спомена,
погалил нежните ти очертания
потънал във косите
на сълзите солени
неразбираем свят за теб,
последен миг от мене...