Един по един часовете изтичат
и времето бяга не може да спре
Един по един наште мигове тичат
и спомена нови не ще донесе

Защо пак сме с тебе давама далече?
Защо съдбата ни раздели и рани?
От спомен далече останал изтича
последния миг от красиви лъжи..

Един ден час по час ще се търсим,
от болка загубили свойте души
Не ще се намерим във времето пусто
и образите си бавно ще заличим...

И ако някога с теб се намерим
далечни и чужди - дали ще боли
от туй че загубили сме толкова време
просто ей така .... да мълчим?!