***

Сред всичките хора
И всичките мои и чужди лъжи
Осъзнавам: безсмислена е истината.
И забравям коя съм, и просто вървя...
Вече няма нужда от търсене –
Нося се леко в едно със смъртта.
Няма утре и вчера... и днес го няма дори!
Забравям коя съм и... просто вървя...
Вървя.
Няма смърт!
А живота?
Вървя!
Като машина?!
Не. Като човек. Вървя.
И няма нищо. Просто нищо.
И осъзнавам: Нищото е всичко.
Безсмислие е смисълът.
Вървя...
Вървя. Вървя. Забравям. А всичко помня...
И всичко е безсмислено.
Вървя...
Вървене без посока – потъване дълбоко
Или пък полет?
Усещам: вътре в мене има...
Има още!
Вървят.
Вървят!
Вървят...
И аз вървя!

26. 06. 2003г.