П Ъ Т

Поемам по Път,
по Когото искам
и не искам да тръгна.
Не знам дали пътувам към себе си
или към другите.
Посоката е двупосочна –
пробиваш навътре, дълбаеш навън.
Аз мразя този Път и Го бленувам.
За мен това е Път на слабост и на огорчение.
Път кален, мръсен, грозен и прогнил.
Път на нищета и на страдание.
Път през пустош, Път към нищото.
Път към собственото разрушение.
Аз искам да вървя по Него,
за да бъда себе си.
Той мачка, Той минава през оковите.
Той срива моето съзнание
И плюе върху личността ми.
Това е Път – война
и Път на свободата.
Това е М О Я Т Път
и Път, от Който се страхувам.
Това ще бъде моят зъл убиец.
Това е Той.
Това е Пътят на душата.
Той води през смъртта,
през кладата, през моето бесило.
Върви и нараняващо освобождава ме.
Той лази през моите трупове
към моето истинско тяло.
Безсмислен е.
Презирам Го!
И Го обичам повече от слънцето!
Мой Път,
ще Те отричам и ще Те желая,
но някой ден дано успея
да Те извървя!

26.VIII.2002г.