С мисъл пристигам при теб тази нощ.
Навън е студено.Спи всичко в природен разкош.
Самичка съм,а тъй ми е студено...
Самичка съм,а тъй не ми се спи...
С мисъл аз дойдох при тебе,
в съня ти да те пазят две очи.
И нечий глас тъй нежно да говори...
Гласът е мой-дали ще го познаеш ти?
Моите устни леко да нашепват,
приказка за лоши и добри...
"Обичало веднъж едно момиче
и не знаело,че светът е студен,
и даже в вярност да ти се заричат,
по някога си с лъжа опетнен.
Не знаело,че не всички обичат,
а сляпо вярвало,че има любов,
и мислило,че зад тъмните облаци радост наднича,
и вярвало,че ще чуе любовния зов.
Но на лош човек попаднало това момиче,
не заслужаващ и глътка от нейният дъх...
А то се надявало все да получи,
трохи от неговата подла любов.
Не я обичал този зъл разбойник-
ограбил той най-светлия и детски дар.
Ограбил любовта на малкото момиче,
а за сърцето не оставил цяр.
Плакало детето безутешно,
с болка триело солени сълзи,
а подлецът я гледал с насмешка,
разбил наивните нейни мечти...
Пораснало детето след години...
Пораснало и станало жена,
но нощем още се бунтува-
не може да заспи в нощта..."
Извинявай-май те отегчавам...
няма общо между вас,нали?
И между мен и детенцето май също няма...
Ти спи...на мен не ми се спи...
...До всички изоставени момичета.
За всички пораснали момичета...
На всички подлеци и нещо повече...
Посвещавам това на всички докоснали се до измамната любов, и на всички вдигнали се от тротоара...