****
Плахо косите ти ще докосвам
в тиха утрин на разсъмване пак
и през къдриците ти ще се надсмивам
на завиждащият ми отсреща глупак.
Че не той, а аз съм единствен
впил устни в твоята гръд,
негледайки отсреща подгизнал
под поройния изсипващ се дъжд.
Главата си блъскайки в ритъма,
в който ние се любиме тук,
на пук нека му бъде,
та аз съм с теб за веднъж.
А сърцето и то ще избие,
напоритото за любов ми тело
и след туй и то ще завие,
подгизнало като стръкче листо.
Калин Вълов