Да пиша за всичката болка.

Да пиша за всичката обич.

Да разкажа за тази жестока,

проклета любов или орис.

Да кажа ли колко изстрадах

и колко сълзи аз пролях?

Да кажа ли,че се раздадох,

от самотата чувствах страх?!

Да пиша ли въобще, че те обичах?

Да кажа ли, за теб мечтах?

Да си призная ле, че се заричах,

в сърцето и душата - че си в тях?!

Да кажа ли, че аз ти вярвах

или пък,че робиня бях?

Да си призная ли, че се отчайвах,

защото все за теб живях.

Да пиша ли - забравих що е гордост,

ала показа ми какво е самота?!

Да кажа ли разбрах какво е подлост -

на искрена любов дари лъжа.

Да кажа ли въобще, че те желаех

и те получих, но фалшив?!

Да кажа ли защо се каех?-

защото съм била наивна.

Да пиша ли - сама се съжалявах,

че кой ли друг би мене съжалил?

Сълзи безсмислени проливах,

че с всяка друга тъй си бил.

Да казвам ли въобще,че те обичах?

Та ти си глух за моя зов!

Защо въобще ти се заричах,

щом глупостта нарекла съм ЛЮБОВ!