Умира...
Щом умори се любовта умира.
Изстива...
Що вледени се любовта изстива.
И гасне...
Щом вечерта ранено гасне.
И плаче...
Щом Луната тъжно плаче.
И лута се...
Щом се загуби лута се в Нощта.
И спира се...
Щом спира се е без душа.
И пак избира...
Щом пак избира пътя си сама.
Отдавна значи...
толкова отдавна,
от мен избягала е тя...