Като треперещ лист,
се спуска сълзата ми.
Като капка дъждовна,
умира душата ми.

Във времето,в което шепнех
"обичам те",прости.
Ти беше някъде загубен,
в мисли за отминалите дни.

Всичко е любов!Нима?
Просто красива лъжа.
Всичко е омраза,а
любовта е капка сред това.

Лекият звук на нощта,
тихо ти шепне...ела
Не чуваш за жалост това,
нима отричаш любовта!

Разбирам те и го приемам,
желанието без мене да живееш.
Разбирам те но не приемам,
от мен да искаш да живея.

И как да сторя това,
как да бъда сама?
Ще живея без любовта,но
живот ше бъде ли това?

Ще заспя в сянката на залеза
и мислено ще бъда с теб.
Ти,който не виждаш сълзите,
аз мили ше бъда при теб....!!!