Тишина,няма тишина
и аз нейде някаде сама,
вървя и скитам по света.

Около мене мъртва тишина,
вървя в безкрая пак сама.
С години сякаш съм заспала аз
покрита с нежелана прах.

Пробуждането бе тъй страшно,
че болезнено дори душата ми изгори,
няма цвете, няма храст,
няма живинка дори за мене да скърби.

Господи,как боли не знаеш ти!
Любовта къде ли е сега?;
викам аз в нощта,но пълна тишина,
вървя си пак сама.