Тихо,тихо се стопяват
моите сълзи,тихо
и на вън снегът се топи.

Душата ми в покой остава,
твоят образ,съзнанието ми
вече не завладява.

Забравихме се,не на шега,
явно и за двамата,
е най добре така.

Тихо се стопи,
и последната сълза,
от грейналата усмивка
на моята уста.

Плахо,едва,едва и слънцето
разпръсна топли пипала.
Тихо и не на шега ще стопли
нашите чужди сърца.