Ще помня твоите очи,
с които ти докрай ме нарани.
Ще помня твоето лице,
макар душата ми отвътре да гори.

Сън ли беше,или не,
когато ме докосваше преди?
Сън от който с есъбудих,но
още помня твоите очи.

Галеше ме нежно с поглед,
с очите си говореше ми ти.
Сладка болка от очите ти изпивах,
щом погледнеще ме ти.

Всяка дума бе излишна,
всяка ласка-непотребна.
Всеки миг бе цяла вечност,
и още помня твоите очи....!!!