Когато тъжни птиците отлитат
и стене в тъпа болка есента,
самотни клони голи пръсти сплитат
и търсят отлетяла топлина.

Листата падат в унес на земята,
въздъхват за последно и притихват,
а вятърът самотно ги оплаква,
когато тъжни птиците отлитат.

Пропуква се стихът от тишина ,
а въздухът със спомени пропит е…
Остават само тръпнещи пера,
когато тъжни птиците отлитат