В едно сърце поостаряло
познати чувства се възвръщат.
Довчера сякаш бе замряло,
а днес, като се върна вкъщи
заби отново в стария си такт
заради чувства тъй познати, луди.
О, да, това е ясно, то е факт-
угаснала любов пак се пробуди.

С годините то просто си мълчеше.
Мълчеше, но сега то не мълчи,
защото нещо вечно му шептеше:
"Все още я обичаш ти!".
И пламъкът забравен днес гореше,
когато пак почувства близостта,
но то се противеше, противеше –
отново ще загуби любовта.

И макар да иска, страстно да бленува
за любов най-чиста, благородна
душата му не спря да се бунтува
да си остане винаги свободна.
А напротив - тя го задължи
да забрави свойта истинска изгора
и напред да продължи
живота си безгрижен, непокорен.

В едно сърце поостаряло
любов завърна се за кратко.
То вече ясно бе разбрало,
че тя ще бъде винаги тъй сладка,
но не и негова, защото
това сърце поостаряло
макар да пази спомена в доброто
любовта не би разбрало...дори и то самото.