“Животът е едно пътешествие”



Релси, павета, пясък, кал, вода, земя.Път, пътища, човешки крачки ... Животът е едно пътешествие, но и необикновено кисела гримаса. “Милост и истина се срещат,правда и мир се целуват”. Но всичко всъщност е един бунт, чиито факлоносец е злото.

Човешкият живот може би няма смисъл и “пасе пепел измаменото сърце”. А може би не! “Господи видох”! Но какво обаче или просто “въпрос на вкус както е казал дявола и се търкулнал в копривата”.

Кой е нашият път! Пътят на Колумб, на Христос, на баба Илийца или нечий друг? Но май всеки човек сам си го гради, така както сам отсява добрите и лошите кълнове на живота.

Може би ние хората пътуваме в безкрайната вселена и сякаш се возим на кораб без кормило. Където ни откара там и ще бъдем.Или както казва талмудът : “Човек се ражда със свити юмруци и сякаш пее “държа живота в ръцете си”, но си отива с отворени длани и сякаш казва “не взех нищо със себе си”. Остава само доброто което е направил. Това именно е пътешествието на живота. Задържиш ли се на вълната ще пътуваш, паднеш ли невидим кинжал ще те прониже и ще останеш завинаги в земните гърди. Неслучайно Шекспир казва: “Човешките решения са прах,съдбата управлява всичко тук”.



Екзистенциалният императив “Познай себе си ”/Съществуващата заповед “Познай себе си ”/
Странни птици сме хората! Произхождаме от различен калибър. Лутаме се като заблудени овце по цял ден и много често незнаем какво правим и защо го правим. Особено същество е човека! Явно не се познава добре. Във връзка с различния калибър да обясня какво имам предвид.Хората включително и аз сме създадени от някакъв невиждан Разум, та той значи ни е подредил по свое собствено осмотрение, като всеки човек има своя отделна индивидуалност. Тази индивидуалност аз наричам калибър на човека. Моя калибър поставям по средата така да се каже златната среда, защото смятам, че не се познавам толкова добре, че да стана един от най-големите калибри.

Познай себе си! Как да го направя. Не съм компютър, чиито файлове да отворя и да разбера всичко, което ме интересува. Знам за себе си само това, което съм си изградила сама и не мога да бъда такава каквато не съм т.е не мога да променям характера си както хамелеона сменя цвета си, въпреки че понякога искам да го правя. Харесвам се такава каквато съм.

Хората си мислят, че се познават добре, но според мен не е така. Те познават само външността си и може би не случайно един неизвестен човек казва:

“Красотата е външност , видима форма ,обвивка , черупка. На красивата форма прилича дълбока, красива идея. На мъдрата идея прилича красива, художествена форма.”