“За живота е нужна смелост”

Какво е живота ?!Въздушни бомбардировки, автомобилни злополуки,бойни полесражения , какво ?Смъртна бледност,панически страх,спиране на пулса и дишането.Това ли е животът ?Никакво словесно сравнение не може да го обрисува.Не се поддава на описание , нито напъпилата радост от новия живот , нито ужасът, който човек претърпява пред прага на смъртта.Знам само, че той е преди всичко и над всичко.Дали е само някаква досадна дреболия?Не май не е!Само че като се вглъбим в съществуването си в миг на меланхолия ,като разгледаме океана на живота отгоре отгоре разбираме , че вълните му не са чак толкова тихи.Добре че за момента съм все още силна и смела.Това е така може би , защото все още не съм почувствала най-яростния бич на живота.Но ще се падам и ще ставам.Моя живот има смисъл .Не е само празна комедия , която далеч не си плаща разноските.
Събрани в един дом или просто разпръснати парчета от нечий пъзел!Това ли сме ние?Остатък от незарастваща рана или просто капки кръв в пустиня.Да това е живота бодливия Исусов венец.Но борете се , нужна ви е смелост!Изтръгнете я ако трябва и от ада.Но живейте, бъдете хора поне за един миг от вечността.
Хората просто са роби на този тъй суров живот,в който срещам само гибелна слепота.Животът сякаш жестоко ни погубва,но жаждата за него все още трепва като прерязан с нож нерв ,който нашепва “не се предавай, не се предавай”.Както казва един приятел: “Животът просто е един миг.Докато се засмееш и вече си се озъбил”.
Съществуването изобщо не е розов печат на който пише “Обичам те!” ,а привидно хубава червена ябълка с едно “ миловидно” червейче отвътре.Ето за какво е нужна смелост!Изяш малката гадинка преди тя да те е изяла.Може би ви звучи като: “Убий за да не те убият.”
Смазани надежди , разбити мечти, напразни копнежи , повишаващи се страдания.Всичко е против теб дори и вятъра.Плюеш ли срещу него плюеш срещу лицето си .Незнам кое е по-лошо :да не си роден или пък да си роден ,но да страдаш ,защото си сакат,обезобразен или просто изкупваш нечии чужди грехове.Това е живота.И да искаш и да не искаш трябва да бъдеш смел за да живееш.А да се питаш за какво е живота , ще рече при ясен слънчев ден да питаш има ли слънце.И ако все пак ти си задаваш този въпрос,може да се предполага ,че си сляп или чезнеш в тъмния карцер на някой затвор.Щом не виждаш краските на цветята , не хвърляй вината върху багрите.Може би си цветосляп .Ако не можеш да дишаш ,не мисли ,че няма въздух.Може би страдаш от задух.Ако музиката не ти доставя духовна наслада ,не мисли като писателя Виктор Юго , че музиката е само друг вид шум.Ти си немузикален.Е според мен това е живота и наистита ти трябва смелост , за да се бориш с пречките , които той ти поставя.