Дълбоко в очите му
огньове горят
и стонове хищни
тихо звучат.
На клада изгаря
душата му грешна
и в ад го затваря
страхът нечовешки.
Крещи и се моли
за капчица жал,
но в мит замечтава
да не бе оцелял.
Сега той е пленник
на свойта съдба,
такъв хубав грешник,
може би сатана.
Дори да изчезне
от земната шир
не ще се оттегли,
ще разруши всеки мир.
За болката своя
навред ще мъсти
и от обиди пороя
не ще прекрати.
И докато бие сърцето
и кръв във тялото тече
той ще покрива небето
със страшно,кърваво море.
Ще скрие надеждата
по цялата земя
и ще убие стремежа
към мир по света.
И душата му гневна
ще намери покой,
когато тъмната бездна
погълне човешкия строй.