Горди снежни върхове над мен
карат ме да онемея аз
те взимат сърцата във плен
щом зърнеш ги в час.

Бялата зима нежно прегръща
и хора,и величествената природа
видиш ли я,пак ще се завърнеш
толкова чиста,красива и горда.

Синьото небе ни дави,
потъват в него облаци и мечти
от гледката въздишаш сподавен
и прераждаш се в приказка ти.

Слънцето всяка снежинка огрява
и всичко още по-силно блести
и този студ душата ти сгрява
пейзажа вълшебна картина твори.

Извърнеш ли за миг глава
пред теб,зад тебвсе там са те
издигнали могъщите тела
белоснежните гигантски върхове.

Планината дава сила нова
раждаш се за по-красив живот
тя да те приеме е готова
и да изтрие греховната пот.

Белотата е навсякъде край нас
всяка мъка и болка заличи
щом до нея се докоснеш в час
всичко лошо в теб ще излечи.

Блясъкът и чистотата ни поглъщат
и част от нея ставаме ние
тогава тя тъй мило ни прегръща,
че завинаги в сърцето ще се крие.

И стоиш минути,часове
и всеки миг по-други ще ги видиш
някак по-красиви върхове,
докато и ти над тях не полетиш!