Ти не откриваш във мен онова,
за което у друга мечтаеш да видиш.
Ти не виждаш във мен любовта,
която без да искаш разпали.
За какво ли се влюбих във тебе?
Да чакам и страдам?!
Да търся с поглед очите ти нежни?
Да гледам как нея целуваш,
не чуващ гласът ми?!
И ден подир ден любовта ми изсъхва,
и рони се сякаш скала е....
след време от нея само спомена,
знам в мен ще остане!
1998 г.