Отхвърлена, в нощта към теб
пое поредната ми мисъл.
Невразуменият копнеж
надяна фина дреха, чиста,
и, премалял от трепет бял,
през прага на съня премина,
където ти се беше спрял -
възможен, сбъднат, но без име.
Докосвам те и няма грях,
безскруполно сега те искам
да те целуна, после пак,
да изкрещя, че те обичам…
Покрий ме с топлия си дъх,
душата ми да те попие,
преди чертите ти денят
във светлината да размие.