Вървя по тясната пътека,
почти изгубена в снега,
но пак дълбоко в мен отеква
забравен зов на любовта.
Вървя и търся те в тъмата,
потънала в самота,
а твоя глас ме насърчава
все по-нататък да вървя.
Дочувам стъпките ти-
там,в безкрая
и виждам лъч от светлина.
Усещам,че настпва края
и ти изчезваш без следа