Колко ли обич събира
малко влюбено сърце
него дори поглед го спира
и отлита в твоите ръце.

Нито песен,нито стих
могат да опишат любовта,
до мен седиш-смирен и тих,
когато си в плен на съня.

Аз те гледам,но липсват
твоите синьо-зелени очи,
в които магията описва
моите най-красиви мечти.

Колко те обичам-не зная
прелива сърцето за теб,
а нима когато дойде краят,
то ще гасне пусто в мен.

С теб съм денем и в съня ми
да мисля за очите не спирам,
защото към теб любовта ми
в едно сърце не се побира!