Не мислех и не исках,
преглъщах и потисках,
а нещата лоши от живота
с буца гърлото ми стискат.

А силно мразех и обичах,
но нежност нямах
и нямаше любов,
в която да се вричам.

Не ям, не хваща ме и сън-
Сякаш съм на кръстопът
и питам се за кой ли път
Защо, къде, кога и как
безмислен този свят е пак.