Стоя на прага на врата,
на която аз и ти стояхме някога в нощта!
И напира в мен огромна тъга,
защото знам, че ти беше любовта!
Ти оставаш в мен само със спомен студен,
който ще е в мен всяка нощ и ден!


Когато сетя се за теб
ти стопляш моето сърце сковано от лед!
Даряваш ми мечти,
за които ще се боря знай ти!
Слънцето залязва,
луната се показва
и напомнят ми за нашата любов,
която ни сполетя в живота суров!


Ти си този, който обичам,
и в който вечно ще се вричам!
В теб открих любовта,
която единствена за мен е на света!!!