(на Милена)

Ти влезе сякаш на шега
дори и на вратата не почука
и в лабиринт-една душа,
намери сякаш мъничка пролука.
Любов ли бе или лъжа
в един усмихнат вече спомен.
Загуби се в една игра
във слънчев ден или дъждовен.
Живя с мен и бе до мен-до края,
приятелка ли, враг ли-не разбрах.
Обичала ли си ме ти-не зная,
но лъгана била съм пак.
И трябва ли да бъде тайна-
че аз дори не те виня,
но моята обич-някога безкрайна
сама разбираш,че я пропиля!