Отново съм сам
Окован в твоите сълзи
Реалността се пречупва през лъчите на тъмното слънце
Гледаме се един друг
Докосваме нашите мечти

Колкото повече те усещам
Реалността се размива
И усещам забравените си желания
Колкото повече те гледам
Реалността избледнява
И твоя силует блести над всичко останало

Вълните заливат нашите къщи
Бледи сенки от миналото ни преследват
Пожарът ни обгражда
И не знаем накъде да бягаме
Пропадаме в бездната на нашето падение
И сме тук оковани в сълзите на мъртвите

Ти блестиш в небето
Ти ме караш да живея
А аз пропадам
И падам
В обгорялата снимка
С неясен сюжет

Колкото повече те усещам
Реалността се размива
И усещам забравените си желания
Колкото повече те гледам
Реалността избледнява
И твоя силует блести над всичко останало