Тъжен дъжд ромоли,
есенни листя шумят,
тя се силно моли
и поема тейко дъх.

Очите и бледнеят,
а в небето се гърми.
Ръцете и изстиват,
а сърцето я боли...

Усилва се дъждът,
става все по-страшно,
напуска я духът
и болката е страшна.....

Бурята премина,
небето просветли,
Тя си замина,
а мен ме боли...