Чака тя денят да започне
да види любим човек
в прегръдки нежни да се вкопчи,
но все сама и разплакана е тя.

Сутринта хладна
студени мисли грабва
със страх молитва продумва
и самотата си одумва.

Слънцето изгрява,
леко вятър повява
весела усмивка
продалжава да чака.

Надеждата последна умира,
мисли си тази жена
за целувка нежна копнее,
но дали ще дочака любовта.

Староста бавно пристига
останала е тя сама
идват бури,мълнии,лоши времена,
няма кой да хване за ръка!!!