Той бе търсил толкоз дълго,
нищо нямал – в самота,
искал просто да докосне
непорочна красота.

Дни минават. Часовете
тягостни са без любов.
Променил се. Всички казват:
“Колко станал е суров!”

Той я търсил! И отчаян –
викал, взирал се в ответ.
И накрая се превърнал
в злобен малък скитник.
Лед било туй, що бие в него.
Край било. Нещастен край!

Ден красив за всички! Празник!
Станал негов празник той!
Тя дошла сама при него
също диреща покой.

Мила моя! Ангел земен
ти ще си навек за мен!
Винаги ще те обичам!
Помня само твоя ден,
що сърце ми преобърна
и накара да крещя”
“Искам, само тебе искам,
само твоята душа!”