Там, где поточето бълбука,
там, дето славей чурулика…
Там! Под една вековна бука,
наблизо расне трепетлика…
Се срещат двама млади!

Красива е, ах, приказно красива е тази среща!
Момчето зад гърба си вади един букет от бели
рози и рози алено червени.
“За мен?” – тя лекичко прошепва
и го дарява с плам-гореща,
със най-горещата целувка.

А той – милувка. И пак милувка.
И пак. И пак… Прекрасна среща!

Прикляква бавно. И спокойно
с очите ясни я поглежда.
Ръката взема й ръка си. А в погледа му,
със надежда, чете се ясно мисъл свята:
“Бъди до мен! Ах, туй желая – в любов
горещо ти се вричам!
От днеска само туй желая:
Тебе! Съпруга моя да наричам!”

Ръка й стиснал, по устата
полага нежната целувка…
И пак милувка. И пак милувка.
Любов гореща!
Прекрасна среща, ах, прекрасна среща!