Навън е мрачно и студено,

 а дъждът не спира да вали.

И сърцето ми е заскрежено,

 побеля от твоите лъжи.

 Ръка към тебе аз протягам,

 за да докосна твоето лице.

Но в миг понечвам да избягам,

 насреща виждам - каменно сърце.

 Обликът ти постепенно се изгубва

 и потъва в мрака на нощта.

Една любов в тишината се погубва

и аз отново съм сама.

Усещам бавно как се вледенявам

и студът промъква се в мен.

 И се мъча да не се предавам,

 но не мога - по-силно е от мен.