Ти си тръгна. Остави ме сама.
Аз плача скрита в нощната тъма.
Заряза ме – ти просто ме напусна,
Завесата пред мен сама се спусна.

Само болка ми остави в сърцето,
Отне ми даже споменът за момчето,
Което бе тъй нежно и тъй мило –
Сърцето си на мен бе то дарило.

Отиде си! Да, знам, раздялата боли,
Но повече за прошка ти не ме моли.
Отиде си! Сърцето ми разби
И душата ми остави да скърби.

8.08.2000
Първомай, България
Маги