Тиха нощ с безброй звезди,
Слаб шепот в морните дървета.
Лек ветрец, навяващ отпреди,
И тропотът на множество крачета.

Къде е пролетта засмяна;
Къде са преспите студени?
Бледнее лятната премяна,
Отлитат птиците сломени...

Завидна тишина във малката гора,
Ни звук, ни стон, ни песен на щурец.
А ето че пробужда се меката зора
И спира шепотът на топлия ветрец.

Една е самотата и тя върлува там,
Дълбока е скръбта на нейните слова.
Тъгуваш, но оставаш беззащитен, ням,
Като малката гора в бледа синева.

5.06.2004
Маги