......един да каже истина разбрано,
а други другимy я кажат отначало.......



Един, комуто всичко даваш
един комуто плащаш
да те поучава-та този един
във ритъм с теб и твоята
воля ти говори кротко,ясно-
ще ти приказва приказки
и песни ще ти пее вечер,
когато ти без мисъл,сляп
предаден ще го допуснеш
да ти шепне тихичко молитви
и ще четете двама,
уж невинни,пък после ти
ще правиш всичко отначало...

Неразбрано, да
неразбрано казвам,
казваш,даже чувстваш,
че неразбрано агне
днес във твоето ложе спи.
Не е разбрано, нито е видяно,
а просто щом е агне-нож
го чака остър,даже три....

Нож първи-първо ще получи
заострен,леко изкривен,
предназначен за много
употреби на агнетата от
големият овен,а тоз овен
прилича ми на златния телец,
на него всички му се кланят
и жертви всеки ден добри
души му стават за него и
за неговата воля ги остават в
беззвездните железни бездни
му ги дават,където тези души
витаят докато се покаят
и чак тогава доволен
великия овен гримира
следите им от сълзи и
с нежна обич им зарича:
"Лъжете, крадете добри мои
дечица-видяхте че вашите сълзи
горещи днес струват по-малко
от свещи"


И агнето се блещи, мърда-живо е значи
блее и гордо пред другите крачи
избутва слабите,обрича ги
на глад,а неговите ясли
пълни са-мухлясват и
агнето не плаче вече,не му е
ножът пред очите-
очите са му в ножа...

Нож втори: вече агнето не го е страх
то бута другите пред него,
побутва ги,със смях говори
нещо сладко,за някаква мечта,
утопия,за пълна ясла-говори им
мърмори и си тананика,
химн хякъв,химн със думи-
думи горди,да горди,
но пък думи.И тихичко
побутва тез що душа души я
златния овен и в страх,
че може те да го изместят,да
те ще пораснат,ще се съюзят и
заедно ще го отместят от росната
трева,от топлата кошара,
ще го придвижат по-напред
до ножа...Не, ТО, трябва да
ги убеди и шепне им
легенди прашни:
"Смирени трябва да сме,
смирено своята кръв да
даваме,защото колкото
по им се съпротивляваме,
толкова по-черни ставаме
и после живи,след като умрем
ще бъдем колени и бесени
и то от тези дето нам
сега ни мъчат....."

Тъй глупави от малки,
захранени със мляко от лъжи
и обиграни чувства,
фалшиви идеали,
мигове на сляпа храброст
от яренцата малки
празнуваха ония,които златния
овен определи,които
те покорно нему роби
се назоваха с пълни и преживящи усти..

Но идва време колелото
завърта се и идва смяна,
тогава Трети нож проблясва
от светлината на луната
в кръв от агнето,което
незнаещо и тъпо гледа
облещено във изумена поза
седи,лежи не мърда,
а в погледа му мрачен
няма нищо,защото нищо
няма във сърцето,то
мъртво е отдавна.
Сега уби го пак Овена,
когото го уби тогава
Но друго агне гордо
го измести и пее сладки,закачливи
песни и с песен звънка със звънчето,
облизва се и с ножа дрънка,
за тези ярета които тепърва
ще му носят кръста.....