Ще бъда аз, какъвто ти си,
от мен ще вземеш свят и взор,
със дъх предавам ти греха си
и ден различен и добър.

За мене двеста водопади
сбери във приказна дъга,
от мойте цветове пожари
от обич в теб ще запламтят.

Щом листите на есен паднат,
легло ми постели от цвят,
утеха щом до мен подириш,
то аз ще те завия с тях.

Склони глава. Опитай само
с целувка моята душа
да побереш във топли длани,
през мен да видиш любовта.

Откри ли я? – Безмерни ниви,
в които бродил си преди,
и гонят се сърца ни живи:
във теб съм аз и в мен си ти.