Вървях сам със себе си и моят облачен приятел по пътека от росни листа, апатично подритвахме нищожните насекоми и някак неприлично отнесени един от друг вглъбявахме въпросите в техните отговори. Прескачахме в луда игра посоките на нашата хармония, разбивайки лицемерните усмивки на горделивото слънце-вдъхновение единствено за художниците, черните ламаринени покриви и алчните слънчеви батерии. Огненото кълбо пламтеше от завист по никомупрелонената ни природа и агонията на окованата му порода поиска да изпари крехкото ни щастие. Крачките ни несиметрично изпреварваха такта на музиката, която залепнала за подметката изтъкана от неврони, се увиваше около входовете на душевните ми отдушници и оцветяваше прозорците на визуалната ми, триизмерна анимация с пъстрият цвят на очите ми. Прекрасно старание извиращо от повърхността на моето съзнание градеше съвършенството на обикновения, жив ден и днес ,сега всяка усмивка беше за него и за това че сме части от неговият сюблимен момент. Недостижим по красота и опиянение е всеки един осъзнат живот,всеки един осъзнат аромат, всяко едно кратко щастие, такова, каквото беше моето буреносно облаче. Не прие съдбата ни слънчевата жлъчка, която щом освети душата ми поиска да изпари облачето, което безгрижно се къпеше в зехтин от маслинови клонки. Разбрах неговата погубена участ, напоих го със сълзи и усмивки, въоръжих го с мечти и надежда, посипах мекотата на неговият прах с аромата на онази рицарска откровеност, която напомняше на утопичната миризма на рози. Облачето се изправи гордо и осъществено в своето призвание. Затворих очи под чадър от хиляди молитви. Последва гръм, превърнат в топъл дъждец-огледален свят на детски сълзички по изгубена играчка, а дъждът си пееше тихо, неразбрано някаква балада, после се изгуби в тишината. Свалих чадъра, отворих очи и погледнах небето, а от там весело ме гледаше една цветна усмивка....

...Веднъж казах на някой, че разпознавам в душата му слънце и пожелах да се превърна в малък, но егоистичен облак и да застана пред него, за да осветява само мен. Слънцето обаче залезе и когато облакът понечи да го гони замръзна, защото се влюби в луната...