Радост няма вече в очите,

 те пълни са отново със сълзи,

нагоре гледат към звездите

с надежда някой да ги пресуши.

Рана в гърдите тлее,

 а кръвта нелепо си шурти,

и слънце няма да изгрее,

 и ужасно ще боли.

 Душата се превръща в прах

и вятърът отнася го към небесата,

макар и тя да няма грях,

 няма да се върне на земята.