В планината сняг се трупа
преспа подир преспа.
Белеят се селата и полята
и пътеки и дворове, и
градини и цветя, всичко
се затрупа в снега.

Сипеха се безброй снежинки,
сякаш играещи си като деца,
и падаха надало към малко
тъжната земя....

Само малката Ирина
бе излязла вън на двора,
за да види тя снега
като всички земни хора!

Лицето и червено като роза
устните пламнали в жар,
тя играеше на воля в
снега засмян..

Часовете минаваха,
устните и посиняваха
лицето и губеше ароматния
цвят,а всички спееха ,а
може би пееха в този ранен
сутрешен час!

Никой не знаеше, че детето
го нямаше,че не спи в леглото сега
а бродеше вънка във двора
посипан с чувствата на зимата!!

Бавно премръзваше и не усещаше
как я прегръща смъртта.
И падна безсилно,
безпомощно в снега.

И нямаше кой да помогне
в тази беда,
и нямаше кой да стопли
една невинна човешка душа.

Ирина изстина паднала
в мокрия сняг,
и заспа в съня на
вечния мрак!

Само снега си валеше както
преди и трупаше ли
трупаше преспи кой
знае вече какви?!