Ти си тръгна и времето спря.
Само небето извиваше
заплашително облаци
като големи сиви въпросителни.
Нищо не можах да кажа,
дори не успях да помръдна.
Само гледах с празен поглед.
Ти си тръгна.
Бавно се отдалечаваше,
докато се превърна в точка.
- Ще се върне ли? - попитах тишината
и по лицето ми се търкулна сълза.
Обърнах лице към небето. Заваля.
Аз стоях неподвижна.
Мислех си за точката
- Ще се върне ли?