Държиш ключа от моето сърце,
заключил се ме в кула от мечти,
но безнадеждно се разбиват те.
Свободна съм! Защо така боли?

Палач си ти за моята душа.
Убиваш я стоейки тих, спокоен.
Забиваш в нея мъничък кинжал.
Смъртта я стига,...после дъжд пороен.

И този дъжд от думи в твоето мълчание
достига срутената кула от мечти,
отнася всичко, оставя в мен желание
за смърт, защото си отиваш ти.