Нямаш право да бършеш сълзите ми,
когато си ги предизвикал сам.
И не търси любов в очите ми,
щом не пазиш твоята там.

Нямаш право да чакаш смеха ми,
когато сам си го заличил.
Недей да търсиш щастие в гласа ми,
щом твоето нейде си скрил.

Нямаш право да искаш сърцето ми,
когато вече взел си го сам.
И не търси надежда в душата ми,
завинаги си я отнел от там!
...
Нямаш право да бършеш сълзите,
нямаш право да чакаш смеха,
нямаш право да искаш сърцето,
но го правиш, а аз все мълча.

И безмълвно стоя и усещам,
че се губи властта ми над мен.
Чувствам някаква болка гореща,
тя убива гнева вътре в мен.

Гледам как изтриваш сълзите,
плаха усмивка пробужда смеха.
Аз мълча, но ти знаеш в сърцето си,
че пак моето ще ти даря.