Политам като ястреб-
крилата ми са сякаш от желязо
и това желязо тежко е,тежи
и мисълта ми свежда ме
до избор:да падна ли
или да кацна....

Но изборът е трудно,
отговорно нещо,
защото в изборът
човека се преражда.

Крилата се пречупват,
съвестта тежи,тежи
но има време още-
въпросът е дилема
с характер на трибуна,
в която вълци и добитък
се пулят и крещят:
"ИЗБИРАЙ"

И в избор като този-
добър ли си-доброто търсиш
и мислиш,че със жертвата
си плащаш
хотела в друго царство
Ако пък не (не дай ди Боже)
хищник в тебе проговори-
тогава длъжен си да пиеш
кръвта на овчите химери

Внимавай,моля те
да не оставиш
изборът сам да избира
внимавай да не се окажеш
на личната си съвест
съпротива

Пък аз съм ястреб-волно
падам там дето искам...
Убивам себе си, за да живеят
не моите рожби идеалите...