След като щателно огледа всяка подробност от външния вид на момчето пред себе си, тя нямаше друг избор освен да признае, макар и с известно нежелание, че той изглежда невероятно добре. Определено знаеше как да направи впечатление на едно момиче... Винаги бе център на внимание, всички му се възхищаваха открито или го мразеха до дъното на душата си тайно. Макар и на осемнадесет, той вече притежаваше онова излъчване, което превръща момчето в истински мъж.
Тя се усмихваше, докато гледаше колко момичета го гледаха захласнато, наивно вярващи на всяка негова дума и обещание. Всички те знаеха, че той от дълго време насам си има приятелка, но също така се и знаеше колко неверен е на своята избраница. Този последно споменат факт караше романтичните млади девойки да си мислят, че той никак не обича приятелката си и би я изоставил с лека ръка за някоя по-добра. И тук им беше грешката...
Тя не беше глупачка като другите. Виждаше ясно онова, за което бяха слепи всички други – а именно жаждата му за приключения и забавления. Той перфектно съзнаваше, че животът е само един и всеки трябва да бъде изживян като за последно. Не му пукаше за разни “глупости” като “истинска любов”, “вярност”, “вечна привързаност”. Но обичаше приятелката си. И каквото и да ставаше, накрая той винаги идваше пак при нея, а тя оставаше в неведение (или може би просто умишлено си затваряше очите) за забежките му. Такъв си беше той – див, с авантюристичен дух, огнен темперамент, роден лидер сред хората и обожаван сред жените, на които благоволяваше да отдаде вниманието си. Истински близките му хора, макар и малцина на брой, можеха да добавят и че е най-добрият възможен приятел, наистина благонадежден и достоен за уважение.
Цялата му личност я караше да му се възхищава. Харесваше го дори повече от колкото бе склонна да признае, но никога нямаше да се хване на неговата игра. Вече бе отминала онзи период, когато все още вярваше в чудеса. Веднъж беше повярвала на приказките за истинска обич на един мъж, а след като му бе дала всичко той я изостави нй-спокойно... Урокът беше горчив, но изпитаната болка сякаш й вля сили за промяна в бъдещето. От тогава не бе същата... За щастие принадлежеше към групата хора, които се учеха от грешките си и сега нямаше да позволи да бъде използвана отново.
- Здравей – поздрави го тя с учтива усмивка, доста далеч от онези, изпълнени с обожание, изпращани му от другите около него.
- Здрасти – отвърна той на нейния поздрав и цялото му внимание бе завладяно от нея. Имаше нещо в нея, което силно го привличаше. Имаше смътното усещане, че тя не е като другите... За него представляваше нещо екзотично и силно желано. Да, искаше я...
Можеха да се разбират само с поглед. Отдалечиха се заедно, а очите им блестяха, огря ни от вълнението, което изпитваха щом бяха заедно...
Свързваше ги нещо. Дори може би бяха много неща... И в същото време няма нищо общо. Странно, биха казали някои. Но за други това бе най-естественото нещо на света... Изгаряха в присъствието един на друг. В същото време и двамата знаеха, че между тях не може да има онова, което за другите хора представлява “истинска връзка”. За него най-важно беше разнообразието и приятното прекарване, а за нея – да на се обвързва сериозно пак, просто да се докосне до пламъка без да изгори... С това се изчерпваше всичко... Но дали? Защо тогава тя трепваше всеки път щом дори си помисли за него? Защо той изгаряше от желание да я види пак? защо прекарваха толкова безсънни нощи в мисли един за друг...?
Любов...? Ако им кажете това, той би се изсмял иронично на този смешен абсурд, а тя би повдигнала вежди презрително, заявявайки че такова чувство няма.
Понякога тя си мислеше за приятелката му с любопитство – никога не беше я виждала, но сигурно бе забележителна щом той я обичаше... и в същото време доста жалка щом обичаше някого, а трябваше да го дели и с толкова други. На нея това нямаше да се случи. Тя никога нямаше да го обича. Просто щеше да играе неговата игра – да се позабавляват заедно, после всеки да поеме своя път... до следващата среща.
За него тя беше нещо по-различно от онова, с което бе свикнал. Забавляваше го и си прекарваше добре с нея. А и така я желаеше... Но какво от това, та тя беше просто жена, а жени много и макар и тази да не беше като повечето, то тя в никакъв случай не беше единствената жена. Той обичаше да вкусва от всякъде. Искаше да поживее добре...
И така, ето ги пак двамата. Сами навън, а слънцето залязва тъй красиво в небето... Но те не му обръщат внимание, запленени един от друг, слели устни в поредната целувка.