Прибирах се към вкъщи.
Беше полунощ.
Изведнъж насреща - Дяволът.
Самият Той - от кръв и плът.
"За разходки май е късно..."
съскайки ми каза той.
"Да, сър, прав сте."
отвърнах плахо аз.
И закрачих по-чевръсто,
да се скрия зад един завой.
"Чакай малко, стига бърза-
трябва да говоря с теб."
"С удоволствие, но много бързам..."
Гласът ми бе несигурен и мек.
"Искаш ли да сключим сделка -
аз ти давам нещо, после ти на мен"
"Оставете ме намира."
Бях нервен и много притеснен.
"Пожелай си нещо и е твое."
"А какво в замяна аз да дам?"
"Пожелай си - после ще говорим.
Хайде, да не те е срам?"
"Не искам нищо - само у дома да ида."
"Нищо?! А не искаш ли да те обикне твоята любима?"
Това се казва сделка - уж Дявол,
пък любов ще ми даде...
Тука има нещо гнило - да не бях го заговарял...
Я да му откажа най-добре!
"Принце на Мрака, съжалявам - за любовта й ще се боря сам.
И тръгвам вече - закъснявам. За нищо на света любимата си няма да предам."
"Довиждане, до скоро..." - лукаво се усмихна той,
а аз закрачих по - чевръсто към близкия завой.