Камбанен звън, разнася се в нощта,
отеква глухо във моята душа.
Сълзи проливам в мрака сама,
днес погребах,завинаги любовта.

Защо закле се, ти във любовта,
и защо погази,нейните правила?
Безутешно за теб, проливам сълзи,
в скръб и мъка,сърцето ми потопи.

Камбанен звън, разнася в нощта,
че утре заран,расото ще облека.
Душата си на Господ ще поверя,
монахиня на веки,аз ще се врека.