Трудно е да си жив, трудно е да оцеляваш!
Трудно е да вярваш, че се справяш, а после сам на същото то ниво да си оставяш!
Боже и пак не вярвам, само себе си губя и чувствата свои уви.
Любета ми се моли, на косъм виси, ако не я хвана, ще изхвърчи.
Цел, но каква ли , щом душата ми в ада отива , там където няма чества , а само пари , пари , пати ……….
Сърцето ми стене, спри, защото, ако продължава така ще стане камък след дни.
Не, аз казах, ще се справя и теб топло ще запазя!

Да ли ще успея не знам, но сърцето си за тази ” ЦЕЛ” не искам да дам!