Върни ми онзи миг,

 мигът, в който бяхме двама.

 Когато се държахме за ръце

и любовта ни бе така голяма.

 Върни ми онзи миг,

когато радост имаше в очите.

Когато всяка вечер на поляната до нас,

наблюдавахме звездите.

Върни ми онзи миг,

когато толкова щастливи бяхме.

Когато и в бури, и в лед

 невредими оцеляхме.

Върни ми онзи миг, когато бяхме заедно в нощта.

Когато с топла нежност и целувки страстни,

 признавахме си любовта.

 Върни ми онзи миг,

когато нямаше място за сълзи.

Когато с воля силна

 преглътвахме толкова лъжи.

 Върни ми онзи миг,

 мигът, в който имаше само красота.

Когато бяхме готови да умрем,

за да пребъдне любовта във вечността.