Ставането винаги е било проблем. Не само за мен, а за всеки. Особено е трудно да станеш рано, когато снощи си се прибрал сравнително късно, и незнайно след колко време, най-сетне, си заспал. И при всичките тези обстоятелствa как да не закъснееш за първия час с някакви си 10 мин. В реалния живот 10 минути дори не се броят за закъснение! А и всичките препятствия пред съвременния ученик: 1-ва пречка – одеялото, 2-ра пречка огледалото, а вън утринта кална, влажна...
Най-сетне в час. Успокоява те фактът, че нямаш цяло отсъствие, а само 1/3. Въпреки мъмренето на учителя, всичко тръгва добре. Но...
- Номер 29 на урок.
Миналото ме преследва. Предния път помолих господина да ме извини, че за първи и последен път съм на училище с ненаучен урок и той явно е приел думите ми буквално. Сега очаква да му изпея урока. В пеенето на уроци по география съм пълна трагедия. Впрочем аз съм си пълна трагедия в пеенето въобще.
О, ученически ум, ти си направо гениален. С много труд и постоянство някои ученици изкарват отлични оценки, а други (като мен) просто изкарват много добри оценки, без да си мръднат и пръста. Абе какво друго да кажа – природна интелигентност. Всъщност голяма роля изигра импровизацията: точно в най-напрегнатия момент, когато думите заседнаха на гърлото ми, образно казано, защото смислени думи почти нямаше, аз погледнах господина в очите и с ясен глас изрекох: “Вземете в този хубав ден една българска роза от мен...”; и му подадох оная червена роза дето ми я даде съседското дете снощи преди да си вляза в къщи. Чакаше ме. Тоя малчуган не спи ли? Взима да ме плаши вече с тези цветя и усмивки. Както и да е. Хлапакът спаси положението.
Колко истински щастливи всички сме сега. Разбрахме, че имаме празен по немски, чак след като предложих “Да избягаме от скучните неща”. Веднъж ще реша да избягам и ще се окаже, че имаме празен. Поне ще пия кафе.
Английският ми е втори роден език. Само да чуя за него и настръхвам цяла, коремът ми се свива на топка и устата ми пресъхва. “Не е ли любов, не е ли любов, не е ли любов това”.Очакват ме цели два часа през които се опитвам да схвана нещо, но е трудно. Обаче не непостижимо!!!
Физкултура – моя несбъдната мечта. Приближава се господинът и със своята така типична иронична усмивка подхваща: “Направи за мене нещо нетипично” за тебе – поиграй на баскетбол този час. А аз: “Не, не, не, не и не, и не”. Той веднага добива сериозно изражение и...“Двойката, двойката ще ти завъртя!” “Вие нямате сърце, вие нямате душа” – изплаквам, докато вървя към игрището.
Иде часът по химия. “...и аз падам на колене и се моля на всички богове” да не бъда изпитана този час. За двадесети път през тази седмица обещавам, че ако не ме изпитат днес ще започна да уча от утре, а е само сряда. Госпожата обаче ме изненадва с едно хубаво писмено изпитване. “Умирам, умирам, безсилна и самотна. Умирам, без въздух, без слънце, побелях, побелях.” И сляпа и глуха ще те погаля, пищовче мое, че ти си моя свят път към отличната оценка.
Седми час. Литература. Изморени и размекнати едва слушаме обяснението на госпожата относно дори не разбрах какво. Важното е да си даваш вид, че разбираш за какво се говори. Това го прочетох в една книга. На всичкото отгоре е и жега. Страшна жега. Ще издъхнем. Така поне ще затворят училището от ХЕИ-то. Жертва за бъдещите поколения. И изведнъж тези мрачни мисли са прекъснати от един природен гений, също като мен. Съученикът от съседната маса започва с хип хоп ритъм: “Всички дрехи вече ми пречат” да си вдига блузата нагоре. Целият клас прихва в смях. Дори госпожата. Липсва само някой да захване “You can leave your hat on”. Пълен феномен!
А, звънецът! Очите започват да се съвземат. Неукротима тълпа тръгва към входната врата на ПМГ-то. Само аз съм тъжна. На английски съм.
“Бях млада, красива. Бях здрава и жива. Вижте ме сега – една развалина”.Това е трудната действителност на ученическата реалност. Това е един ден в нашата гимназия. Но напук на всичко и всички, ЩЕ ОЦЕЛЕЕМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
използвани са откъси от песни на Азис,
С. Маринова, Ивана, Е. Димитров,
Десислава, С. Трифонов и др.
ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА!!!