Едничка мисъл бавно в мен изплува,
по една любов сърцето пак тъгува.
Една любов - единствена неповторима,
една несбъдната, за мене ти любима.

И днес остава в минало неизживяно,
стотна част от времето безцелно пропиляно.
Колко пъти все решавам - край до тук със теб ще спра,
ала все нарочно май забравям щом събудя се на суринта.

Ти идваш пак и си отиваш,
стоиш до мен и пак до мен заспиваш,
аз гледам там в безкрая на сърцето...
...поглеждам те и виждам в теб детето...

...дете в което влюбен бях до скоро -
дете като което няма второ.
Детето спомен за което
поддържа живо вътре в мен сърцето.

И така минават бавно дните,
надминали по брой и капките на летен дъжд,
посипали се бавно по лехите...
...както бавно капят сълзите ми не веднъж

Е и нека казват после всички...
...че незнам какжо е любовта,
щом вечер лягам си ,а сутрин ставам -
с мисълта единствена за ТЕБ в ума!!!